Млечният път.
Млечният път (на латински: Via Lactea, на гръцки: γαλαξίας κύκλος) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система. Има лещовидна форма, а Слънцето е близо до галактичната равнина. За земния наблюдател звездите от тази равнина се сливат в светла млековидна ивица на небето, откъдето идва и наименованието.
Млечният път е галактика 100 000 – 120 000 светлинни години в диаметър, която съдържа около 100 – 400 милиарда звезди. Слънчевата система се намира на около 27 000 светлинни години от центъра на галактиката, на вътрешния ръб на спираловидно образувание от концентриран газ и прах, наречено ръкав на Орион. В самия център се намира интензивен радио източник на име Стрелец A *, който най-вероятно представлява супермасивна черна дупка. Най-старата известна звезда в галактиката е поне на 13,600 милиарда години. Заобиколена от няколко по-малки галактики-сателити, Млечният път е част от местната група галактики, която представлява подкомпонент на Дева Supercluster.
"Галактически квадрант" e наименование на определено пространство, формиращо част от галактиката Млечен път. Галактическите квадранти са означени с гръцките букви Алфа, Бета, Гама и Делта.
Четирите квадранта[]
| γ | δ |
| α | β |
Концепцията за разделяне на галактиката на четири големи квадранта, всеки от които се означава с една буква от гръцката азбука е представена в Стар Трек. Това деление е потвърдено, като става ясно че Слънчевата система лежи близо до границата между квадрантите Алфа и Бета.
Самите квадранти се образуват чрез пресичане на две мисловни перпендикулярни линии през центъра на Млечния път, като едната от тях преминава през или близо до Слънчевата система. Вследствие на това погледнатата от горе галакитика се разделя на четири големи квадрата, всеки от който има страни с дължина около 50,000 светлинни години и е равен приблизително на една четвърт от площта ѝ. Намиращият се от долната лява на Слънчевата система страна квадрат е наименован с буквата Алфа, този от дясната страна с Бета, докато срещуположните им лежащи в горната лява и дясна страна са наименовани съответно Гама и Делта. Всеки квадрант има обем от около осем милиарда кубически светлинни години и съдържа стотици хиляди сектори.
Квадранти Алфа и Бета[]
- Основна статия: Квадрант Алфа
- Основна статия: Квадрант Бета
Квадрант Алфа и разположената в близост до него част от квадрант Бета са мястото, в което се рагръща основната част от сюжета на Стар Трек. Там са разположени и повечето от основните държавни формирования в галактиката – Обединена Федерация на планетите заема част и от двата квадранта, Кардасианският съюз е изцяло в квадрант Алфа, а Клингонската и Ромуланската империи се намират изцяло в квадрант Бета.
Квадрант Гама[]
Поради голямата отдалеченост на този квадрант от Федерацията до втората половина на 24-ти век той остава практически изцяло непроучен. Откриването на Бажоранската пространствена дупка през 2369 г. дава тласък на изследването на квадрант Гама от Федерацията, което впоследствие води до сблъсъка на последната с водещата местна политико-военна сила – Доминиона.
Квадрант Делта[]
Основната политико-военна сила в квадрант Делта са Боргите.